Плевен е град в Централна Северна България,той е административен и стопански център на едноименните община Плевен и област Плевен.Отстои на 174 км североизточно от столицата София,на 35 км северно от Ловеч и на 55 км югозападно от Никопол.
Град Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина,в близост до десния бряг на река Вит,равноотдалечен е от река Дунав и Стара планина.Плевен е и административен център на Северозападния регион.
По брой на население Плевен се нарежда на седмо място в България и на трето в Северна България,към 2010 г. в града живеят 119 204 души.
Плевен е център на Плевенска епархия.
Плевенският край има хилядолетна и богата история.Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към 5-то хилядолетие пр.Хр.Останки от енеолитно селище са открити в плевенското село Телиш,в местността "Редутите",там са намериени разнообразни съдове и уникална култова пластика.
Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките,обитавали хилядолетия този край.Сред тях е най-голямото златно съкровище,открито по българските земи—Вълчитрънското,състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kг.
В I в. сл.Хр. тези земи стават част от Римската империя.Един от най-ранните предшесвеници на Плевен възникава на пътя от римския град Улпия Ескус(край с. Гиген) за Филипополис(дн.Пловдив),като римската пътна станция Сторгозия,а по-късно и крепост със същото име.Антична пътна станция „Сторгозия” се намира в самия център на гр. Плевен под сградата на общината.В момента няма как да се види,открита е при изкопни работи в града.Изградена е на мястото на тракийско селище.
В станцията е настанен гарнизон,сътавен от поделения от I Италийски легион,разквартируван в Нове (край днешния Свищов).По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.
Крепостта "Сторгозия" е изградена в късната античност (ІV - VІ в.) на място,където е имало селища от бронзовата и желязната епоха.
Укреплението обхваща площ от 31 дка. ,крепостните зидове са дебели 2 метра,облицовани с ломени камъни,споени с бял хоросан.В крепостта са открити редица помещения с битово и административно предназначение.в източната част е разположена огромна раннохристиянска базилика,по размери(дълга 45,20 м и широка 22,20 м) тя една от най-големите откривани из Българските земи.
Наличието на такъв храм,говори,че градът-крепост "Сторгозия",освен админастративен център,е бил и важно религиозно и културно средище.
Сторгозия просъществувала до края на VI век.Нашествието на славяните на Балканския полуостров,започнало през VI век и завършило в средата на VII век,унищожава античния град.
Днес,крепостта “Сторгозия”, намираща се в парк “Кайлъка” край Плевен,е със запазена и реставрирана крепостна стена,раннохристиянска базилика и хореум(разпределителен център за храната).
След унищожението на Сторгозия,славяните създават на нейно място селище под името Каменец.На север от него e основано и второ селище,кръстено Плевен (от плевел).По-късно двете населени места се обединяват.
По време на Втората българска държава Плевен представлява силна крепост с добре развити занаяти и търговия.Разкритите сребърни и медни гривни,обеци и пръстени от некропол край гр. Плевен подсказват за благоденствието на града в периода XII-XIV в.
За първи път името на града се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.
Плеван оказва ожесточена съпротива на турските нашественици и затова след завземането му е разрушен,а населението-избито, прогонено, помохамеданчено.
В прделите на Османската империя градът се разраства и става важен административен и военен център.
През 1596 г. Плевен е превзет и опожарен от влашкия войвода Михаил Витяз (Храбри).
През XVII и XVIII век българското население се увеличава, взема в свои ръце търговията и занаятите,развива и културен живот.
Най-голям стопански и културен подем градът изживява през Възраждането.Именно тогава става известен на Балканския полуостров и в Анадола с пазара си за едър добитък и овце.
През 1871 г. Плевен има 3101 къщи със 17 000 население.
Към 1825 г. се открива българско светско училище,в 1840 г. - първото българско девическо училище от Анастасия Димитрова,а една година по-късно и ново мъжко училище.
От възрожденския период е църквата "Св.Николай" - изградена в днешния си вид през 1834г.,тя е най-старата и единственият паметник от Възраждането с национално значение в Плевен.На това място през XIII в. е построен малък параклис от дубровнишки търговци,които често посещавали града.В последвалите размирни времена храмът е многократно разрушаван и съграждан,за да се стигне до 1699 г.,когато плевенчани със султанско разрешение го възстановяват.
Църквата се отличава със своята архитектура и вътрешна уредба.Представлява трикорабна базилика,вкопана два метра в земята(такива са били изискванията на турската власт).Впечатление правят красивият дърворезбан на иконостас,владишкият трон и амвонът,изработени през периода 1843-1845 год.,са дело на майстор Петър и двама чираци от Тревненската школа.Иконите в храма в по-голямата си част са дело на Димитър Зограф,чиято колекция е една от най-богатите и включва 68 икони,останалите икони са рисувани от други представители на самоковската школа.
Другата възрожденска църква - "Света Параскева",е строена в периода 1870-1872 г.Великолепната трикорабна базиликана е издигната на мястото на по-стар храм от 1850 г.,който бил със стени от "плетеница".Иконите в храма са дървени и подарени от различни занаятчийски сдружения.Църквата е посветена на архидякон Стефан,на славянските просветители Св.Св.Кирил и Методий и на преподобната майка Параскева.През своето многогдишно съществуване църквата винаги е била средище на духовна просвета и култура.От 1991 година до 1996 година към храма функционира Неделно училище.
Плевен не остава чужд и на национално-освободителното движение.На 6 май 1869 г. Левски основава тук първия таен революционен комитет.Плевенчани са участвали в четите на Филип Тотю и Христо Ботев.
В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца.Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи.На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша.Превземането на Плевен е решителен момент във войната,освобождават се значителни руски сили,които в битката при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
След Освобождението градът бързо се разраства.За това до голяма степен допринася новопостроената жп линии София-Варна (Русе).
От следовобожденския период е третата голяма църква в Плевен - "Св.Троица".Набирането на средства за храма започва още през 1873 г.,но политически и финансови причини забавят строежа цели 20 години.През 1893 г. се учредява комитет за подготовката и строежа на храма,през 1898 г. строежът е започнат.Църквата е окончателно завършена и осветена през 1912 година от Митрополит Климент.Иконостасът и Владишкия трон са дело на майсторите Стефан и Аврам Маранговчий от с. Осой, Дебърско.Интерес педставляват и колоните,които крепят храма-от римско време са.
Днес с пълно основание,Плевен може да се определи като град на музеите.С Руско-турската война (1877-1878) се свързват почти всички исторически забележителности в града.Близо 200 са паметниците,които напомнят за битките,които са се водили по тези места.В тази група влизат: Панорама"Плевенска епопея"-една от най-големите забележителности и символ на Плевен; Мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“-построен е в памет на православните войници,загинали при Обсадата на Плевен през 1877-1878 година,останките на много от които са погребани в криптата на параклиса.Проектът на мавзолея е на архитект Пенчо Койчев,а строителството е завършено през 1907 г.;Къща-музей „Цар Освободител Александър II“-построена през 1873 г. във възрожденски стил.Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II , на когото е представен плененият турски генерал Осман паша.
Безценно богатство за Плевен е и Регионалният исторически музей.Разположен е в двуетажна сграда, построена през 1888 година за нуждите на армията, с обща площ от около 7000 m2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка.Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици-документални и веществени свидетелства за историята,материалната и духовната култура на Плевенския край и не само.
Плевен е известен и с парк "Кайлъка"-намира се на юг от града и е обявен за защитена местност,разположен е на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица.В парка се намират и развалините на крепостта "Сторгозия".